Дао Дъ Дзин · глава 1
Лао Дзъ · осми стих
同謂之玄
Tóng wèi zhī xuán
и двете се наричат Тайнство.
Тирето от предишния стих се затваря тук — и веднага се отваря отново. Двете неща излязоха заедно и получиха различни имена. Сега Лао Дзъ им дава едно име: 玄. Не за да отмени разликата. За да я потопи. Безименно и именувано, тънко и проявено, без желания и с желания — и двете се наричат Тайнство.
Малкото „и“ в началото на българския превод е вярно по дъх. Стихът не започва нова тема. Той довършва изречението за общия произход. 同謂 повтаря 同出: заедно излизат, заедно се наричат. Първото 同 беше в извора. Второто 同 е в името, което изворът все пак понася.
Главната буква в „Тайнство“ е жест на преводача. Китайският 玄 не е титла върху трон. Той е цвят и дълбочина: тъмно, глъбинно, непрогледно като вода нощем. Да го направиш на собствено име е полезно — събира стиха. И е опасно: точно глава 1 предупреди, че назованото Име не е вечното. 玄 е още едно име. Лао Дзъ го дава, знаейки това.
Натисни знак, за да видиш как работи в стиха. Четири знака довършват седмия стих: заедно → се наричат → те → Тайнство.
玄 често се предава като „мистерия“, „тайна“, „дълбоко“. Загадката обаче чака разгадка. 玄 не чака отговор. То е тъмното, което остава тъмно, дори когато го гледаш. В древен Китай знакът носи цвета на небето след залез, на дълбока вода, на коприна, боядисана почти до черно. Не е фокус. Не е догма. То е глъбина, която не се изчерпва с осветяване.
謂 е „наричат се“, „казва се за тях“. Лао Дзъ не казва „двете са Тайнство“, сякаш е открил същността им. Той казва: така ги наричаме. След цялата критика на имената това „наричат се“ е смирено. 玄 е указател, не ключ в бравата.
Стихът може да се чете и по-стегнато: „заедно ги наричаме 玄“ — не всяко поотделно е тайнство, а самото им съвместно излизане. Тогава Тайнството не е етикет върху 無 плюс етикет върху 有. То е тъмното на самата двойка, преди да избереш страна.
Глава 1 започна: името, което може да бъде назовано, не е вечното Име. Осмият стих назовава. Ако 玄 беше последната дума, книгата би се самоопровергала. Затова 玄 трябва да се чете като име, което самото си признава тъмното. То не осветява двете неща. То казва: и двете потъват в нещо, което думата едва държи.
Нощта не е отрицание на деня и на зората. Тя е средата, в която и двете още не са избрали цвят. 玄 е такава нощ за безименното и именуваното: не ги маха, а ги държи, преди да ги разделиш с факла.
Седмият стих каза: общ произход, различни имена. Осмият отговаря: и все пак едно име стига за двете — ако името е достатъчно тъмно. 異名 не се отменя. 同謂 го обгръща. Можеш да кажеш „начало“ и „майка“, „същност“ и „проявление“. Можеш и да спреш да ги съдиш едно срещу друго и да ги наречеш 玄.
Това е обратът на цялата глава. Първо Лао Дзъ чупи доверието в думите. После сам говори. После събира говоренето в дума, която не претендира за светлина. 玄 е позволеното име след забраната на имената. Не защото е по-точно от „Дао“. А защото носи в себе си отказа да бъде точно.
Следващият стих ще удвои тъмното: тайнство и пак тайнство, врата към всички тънкости. Тук още сме при първото кръщаване. Двете се наричат Тайнство — точка в превода, запетая в дъха на книгата. Точката казва: ето събирането. Дъхът казва: събирането ще се задълбочи, няма да се изчерпи.
Етически стихът помирява без компромис. Не „по малко от всяко“. А: и желаещият поглед, и погледът без хващане стоят в едно тъмно. Никой от двамата няма последната светлина. Скромността идва не от слабост, а от 玄 — от това, че дори правата ти страна е потопена в нещо, което не владееш.
Ние обичаме да кръщаваме, за да приключим спора. Стихът кръщава, за да остави спора в глъбина. „Тайнство“ тук не е покана към мъгляв тон. То е отказ да се даде победа на едното око.
Практическата проверка е в главната буква. Ако „Тайнство“ ти звучи като трофей — ето, намерих тайното име — стихът се е обърнал на обратното на себе си. Ако ти звучи като нощ над двете имена, които дотук си държал разделени, си близо. Предишният стих ти даде близнаците. Този ги слага в една тъмнина. Следващият ще каже, че тъмнината има още тъмнина — и че точно там е вратата.